От скука или от липса на цветни неща в живота,
     днес някак ненадейно реших, че отново трябва да поплувам.
     "Харесах" си басейн и...скочих.
     Исках да си припомня.Посрещнах водата с корем...изплющя...
     Зверски заболя.
     Забравила съм. Хубаво е , че съществува забравянето.
     Но когато се опитваш да си припомниш...
     Да ,става бързо,  
     но никога не е същото, като тогава, когато си се учил.
     И започваш да не намираш смисъл.
    Опитите са винаги неуспешни.
    Целувка с хладна повърхност, удар, болка.
    Припомняйки си, губим доста от сетивата си.
       Не искам повече да помня. Искам да се запознавам.
   Понякога се опитвам да не дишам. 
  Спирам, за да видя, колко съм издръжлива.
  Стара игра. Колко ще издържиш под вода.
  Нямам спомен да съм я печелила.
  Обичам да дишам, това е...