Странно...отскоро се чувствам като страничен наблюдател в собствения си живот. 
                        Старая се да не се повтарям, а някак си омръзвам сама на себе си . Понякога, за да се
                        разсея си пускам по някой готин филм. Превръщам се в една от героините .   Сливам се 
                        някак си с тях. Като свърши филма, имам чувството, че приличам на някои от тях ,  всички 
                       гледат в мен и забелязват приликата. След това се оглеждам в огледалото...и виждам
                      своите черти. Стескам зъби и си казвам; " Трябва да се стараеш да не се повтарашяш".
                      Опитай се да бъдеш различна, уважавай различността си.
                      Но май трябва да отида на фотограф. Той вижда през себе си. Затова съм толкова различна 
                     на снимките. Иначе ще се спукам от еднаквост.
                     А аз все повече се чувствам като страничен наблюдател в собствения си различен живот... 
                     
   Май отново приключи опита ми за поредното сериозно писане...какво пък, само аз си знам  къде бях
   и се усмихвах...

човек понякога да играе тази роля.
Лошото е, ако се престрасти прекалено към нея.

непрекъснато се дуелират
не мога да ги разтърва

честита пролет!

да погледне отстрани за да прецени реално емоционално необременен посоката в която се движим и да нанесе корекции при нужда..да си отдъхне от болката и купищата чувства които ни вихрят всеки ден:)))))

Много истина има в това ,което казваш мила...,не трябва да се надбягваме с времето...Прегръщам те!